Помня деня, когато Тими прекрачи прага на нашия дом. Беше толкова мъничък и сладък. За да се качи на дивана, имаше нужда от помощ. Естествено първата нощ беше най-трудна. Все пак тепърва му предстоеше да свиква с нас, с нашия дом. Това беше първото ни куче и нямахме никакъв опит. Ден след ден се опознавахме взаимно, учехме се заедно. Преминахме през трудности, през много весели и забавни случки. За да стигнем до днес, за да имаме толкова силна привързаност и доверие един към друг. Той не може без нас и ние не можем без него.
А само колко много радост ни донесе, колко гордост!
Безстрашен, верен приятел, невероятен чистофайник, изключително галантен към женския пол от своя вид, ласкав и грижовен към малките деца, приятелски настроен към хората, но безпардонен, ако трябва да защитава правдата.
Сега, когато се познаваме толкова добре, можем да се разберем с малко жестове и думи. Толкова е приятно да се разхождаме заедно. Е, понякога нещо се ядосва на някои мъжки кучета, но нали трябва да се покаже колко е велик и че няма страх от никой и от нищо. Страшно много обича да тича. И го прави всеки ден, т.е. тренира. Но най-предпочитани са игрите. Винаги е готов за тях. Особено, ако трябва да се гони някаква топка, например при футбол. Пръв се нарежда да получи топката. И изобщо не се ядосва, ако някой му я вземе. Нали това е част от играта и той участва в нея?
Е, тепърва ще говорим за лудориите на Тими и надявам се, за неговите успехи.